Екскурзия Видин - Крайова 2024

В ранните часове на Празника на славянската просвета и култура ние, туесарите от 9-ти, 10-ти и 11-ти клас, се събрахме на метростанция Сливница и заедно с г-жа Башева, г-жа Захариева и г-н Щерев дадохме началото на едно тридневно пътешествие в две държави.




Първата ни дестинация беше Видин, където посетихме крепостта Баба Вида. Там се потопихме в живота на българското средновековие. При разглеждането на кулите изтръпвахме от височината, на която се издигат. Успяхме да си представим гледката, която се е откривала за хората от X в.


    Следващата забележителност, която посетихме, беше Видинската синагога. Напълно реставрирана през 2022 г. от общината на града с помощта на дарения, тя в момента изпълнява функцията на културен център. Сградата ни впечатли със изящната си архитектура.


    След обедната почивка, в която имахме възможността да опитаме прясна дунавска риба, потеглихме към границата ни с Румъния - мостът “Нова Европа”, свързващ Видин и Калафат. На граничния пункт колоната от коли беше километрична. Въпреки това, заредени с търпение и карти за игра, успяхме да издържим почти двучасовото чакане.



С навлизането в последната ни дестинация за деня - град Крайова, веднага забелязахме интересната архитектура. Бяхме учудени от контраста на съвсем обикновените сгради по източноевропейски стандарт и характерния за Румъния стил Бранковяну. Последва настаняване в хотела**** и свободно време, в което разгледахме града отблизо.

На следващата сутрин бързо се качихме в автобуса и потеглихме към солна мина Окнеле Мари. По пътя имахме възможност да разгледаме и провинциалната част на Румъния - селца, наподобяващи българските, но рядко толкова изоставени като нашите.

    На входа на мината се прекачихме в друг автобус, с който се спуснахме по подземния тунел, дълъг 1300 м. Той ни откара в земните недра - на дълбочина 29 м. под повърхността. Картината долу беше като от друг свят: огромни коридори, високи стени; навсякъде, където погледнеш, виждаш сива скала, нашарена от бели жили сол. Всичко това, плюс хладния и солен въздух, допринасяше за усещането, че сме се пренесли в света на някой фентъзи роман.


Следващата ни спирка бяха Тровантите - мистериозните растящи камъни. Нашият екскурзовод ни запозна с някои от налудничавите теории за произхода им - тези за яйца на праисторически същества и извънземни форми на живот. Всички те бяха опровергани от първата табела на мястото, която обяснява тяхната седиментна структура. Активирана от водата, тя прилепя финни частици и така с времето камъкът расте.

 



    На фона на всичките чудеса, видени през деня, манастирът Хорезу ни разкри една по-позната картинка. Не можеха да останат скрити приликите му с нашия Бачковски манастир. Останахме впечатлени от стенописите на църквата и целия манастирски комплекс, изграден в стил Бранковяну.


    Вече изтощени, но огладнели, се отправихме към ресторантчета в Крайова, които съблазняваха с вкусна местна храна.

    На следващия ден разгледахме етнографския музей, където се запознахме с близката до нас култура на румънците. Разгледахме експозиции от керамични съдове, тъкани, народни носии, музикални инструменти и ритуални предмети. Гидът изпитваше затруднения с английския, като повечето жители на Крайова, но с усилия от двете страни научихме любопитни подробности за румънските обичаи.



    След това минахме през площада Михай Витязул - главния площад на града. Още веднъж се полюбувахме на самобитната румънска архитектура. Някои от нас успяха да си закупят сувенири от многобройните сергии по пешеходната зона.



    Обиколката ни из града приключи в парка Николае Романеску - третия по големина парк в Европа, уви, твърде обширен, за да го разгледаме изцяло. Все пак успяхме да видим красиви бели скулптури, хармониращи с малките езерца и наситената зеленина.

    Посещението на съседна държава ни накара да се почувстваме като истински туристи - хора в непозната обстановка, които могат да разчитат един на друг. За шанса да се сплотим и да запазим толкова много прекрасни спомени, благодарим на нашите преподаватели - г-жа Башева, г-жа Захариева и г-н Щерев. И оставаме с надеждата догодина отново да пътуваме заедно!