Екскурзия до Родопите 2024

Рано сутринта на 31-ви октомври заедно с г-жа Башева, г-жа Захариева и г-н Пърков се отправихме към сърцето на Родопите. Още сънени, ние - 45 туесари от 12-ти, 11-ти, и 9-ти клас, натоварихме багажа си и с нетърпение потеглихме. Е, и този път не минахме без закъснели съученици, но…никой не е съвършен.

Първата дестинация в маршрута ни беше град Смолян. Там имахме време да разгледаме града, да се поразходим из централната му пешеходна зона и да се полюбуваме на планинските пейзажи с техните есенни багри.

След това се изстреляхме в далечния Космос, като посетихме най-големия български планетариум. В него ни беше представен научният спектакъл “Фантомът на вселената”, който ни разкри тайната сила, която споява необятните галактики - тъмната материя.

След като се “приземихме” обратно в Смолян, направихме кратка обедна почивка с похапване и се запътихме към така наречената “Чешитска махала”. Там уредничката на красивата Гьорджева къща запали сърцата ни с вълнуващ разказ за трагичната участ на родопския край, за трудностите на селския живот през 19-ти век и за обичта на унгарския поет и преводач Ласло Наги ( живял в тази къща) към българския фолклор. Нейният увлекателен разказ заслужи нашите аплодисменти.

От Смолян се запътихме към Пампорово, където се намираше нашата последна спирка за деня - хотел Форест Нук***. Луксозният хотелски комплекс ни предостави възможност да посетим неговите плувен басейн, фитнес зала и спа салон.

Денят приключи с весело вечерно парти по случай празника Хелоуин.

 

В късната сутрин на Деня на народните будители потеглихме към подножието на пещера Ухловица. Задъхани и изпотени, успяхме да изкатерим стръмния път до входа на тази забележителност.  В дълбините ѝ трябваше да сме много внимателни, за да не събудим спящите зимен сън прилепи, позиционирани в близост до пътя на туристите. Пещерата със своите чудновати образувания подхрани въображението ни, като ни провокира да видим всевъзможни образи и фигури, врязани в скалите.

След изтощителното изследване на пещерата се отбихме в прочутото село Смилян за обяд. Въпреки че се разочаровахме от липсата на традиционния за Родопите пататник, механата ни утеши с други вкусни гозби като клин, фасул и качамак.

Сити и отпочинали, се отправихме към Агушевите конаци в село Могилица, където усетихме какво е било да живееш “като феодал” през 19-ти век по нашите земи. Сградата ни впечатли със смайващо големите си размери, хармонична архитектура и с висшата за времето си инженерна мисъл, вложена в нея.

Последната ни спирка за деня беше паметникът на връх Средногорец - Родопска Шипка издигнат в памет на загиналите в боевете при Аламидере на Двадесет и първи пехотен средногорски полк, предвождан от полковник Владимир Серафимов За геройството на войниците ни беше разказано в музея на Ласло Наги. Благодарение на тяхната храброст и себеотрицание Средните Родопи са се освободили от османската власт по време на Първата Балканска война.

След като се върнахме в хотела, последва обилна вечеря и подготовка за утрешното отпътуване - с предчувствие за още красиви места и преживявания.

Късно сутринта напуснахме хотела и с автобуса се отправихме към град  Чепеларе. Там посетихме единствения на Балканския полуостров Музей на карста. Разгледахме различни скални образувания и вкаменелости от отдавна отминали епохи и се запознахме с мраколюбиви обитатели на пещерите. Най-впечатляващи бяха грамадните останки на древни животни.



Преди да пристигнем в София, спряхме в Асеновград, за да обядваме. В издирване на работещ в събота ресторант, успяхме и да разгледаме част от “града на булчинските рокли”. Спокойствието на уикенда се проявяваше не само в липсата на тълпи от хора, но и в шарените сенки на тополите, които красяха крайбрежната алея на река Чая.

Родопите крият всякакви чудеса и красоти, вратата към които ние само открехнахме. Някъде там, измежду пещерите, есенните гори и малките родопски села, се почувствахме като истински откриватели, споделящи всяко едно преживяване. Благодарим на нашите преподаватели – г-жа Башева, г-жа Захариева и г-н Пърков – за това, че направиха възможно това пътуване и бяха до нас -  в сърцето на Родопите.