Трудно е да се каже дали всички участници в двудневната екскурзия на 30 и 31 октомври бяха наясно, че е свързана с Деня на будителите. При реализацията на маршрута обаче и най-несъбудените сред нас трябва да са си го изяснили. И ако Белоградчишките скали са природен феномен, в чието създаване ние, българите, нямаме принос, то историческият музей в Чипровци и Клисурският манастир казват точно обратното като знакови места на българската духовна мощ.

Веднага след настаняването в хотел “Скалите” се насочихме към ресторанта. Вкусният обяд, който бе признат и от по-претенциозните гастрономи, ни даде енергия за предстоящите дейности. До Белоградчишките скали, номинирани през 2007 г. за едно от природните чудеса на света, стигнахме с местната атракция-туристическо влакче. Гледката от скалите остави без думи всички ученици.

Фотоапарати и телефони се опитаха да уловят невероятните снопове късни слънчеви лъчи, успели да намерят пролука в облаците. Не липсваха и възгласи „божествено“. А историята на крепостта даде на всички ни много важна информация и познания.

Остатъкът от деня продължи с различни дейности по вкуса на всеки – посещение на спа центъра на хотела, басейна, джакузито или игралната зала. Любопитно беше да се наблюдават опитите на някои ученици (и не само ученици – Росен Витанов, г-жа Георгиева) да обясняват с мимика и жестове доста трудни термини в играта на асоциации.
На следващия ден освободихме своите стаи след закуска, подкрепихме се и с топли местни мекици и потеглихме към следващата дестинация – Чипровци.

Днес част от т.нар. „Северозападнала“ България, в миналото Чипровци е бил силно развит град, истински стопански и духовен център с будни и дейни граждани и видни книжовници, много творци. Респектират гербовете на старите болярски родове, които могат да се видят в историческия музей на града. Днес ние свързваме градчето най-вече с обработката на вълна за тъкане на килими с най-различни мотиви, прочути и извън България. Но в миналото основен поминък са били рудодобивът и златарството.

Следващата точка на нашия маршрут беше Клисурският манастир, който ни възхити с прекрасната обстановка и специалното усещане за спокойствие, с което ни дари в мекия есенен ден.

И последно, но не последно по важност беше посещението на ресторант “При Сталин” на връщане към София, където ни нагостиха с прясна пъстърва, скара и домашни млечни продукти.
Тази екскурзия остави изключително приятни и трайни моменти в съзнанието на всеки един от нас.